Операцията по повод слабинна херния е една от най-честите хирургични процедури в световен мащаб. У нас всяка година се извършват приблизително 20000 интервенции за корекции на дефекти в ингвиналната област. При по-голямата част от тях се използват конвенционални методики – пластики със собствени тъкани или протезиране със синтетични платна. Част от херниалните корекции се осъществяват чрез лапароскопия  от екип висококвалифицирани специалисти в областта на миниинвазивните техники. 

 Ингвиналната херния не само създава предпоставки за медицински усложнения, но и води до чувствителен дискомфорт и значително нарушава качеството на живот. Това определя сериозният социоикономически ефект на заболяването върху обществото и разглеждането му не само като чисто медицински проблем. Същевременно пациентите се стремят към „най-доброто” терапевтично решение. Лечението е само хирургично, но в зависимост от квалификацията на личния лекар или консултиращия хирург, препоръчваните методи за лечение са най-разнообразни. 

Информация за пациента при лапароскопска ингвинална херниопластика от SAGES* 2004 г. 

*SAGES - Society of American Gastrointestinal and Endoscopic Surgeons

Какво е херния?

Хернията представлява преминаването на съдържимото на една телесна кухина, към повърхността на тялото или друга кухина. В случая на ингвиналната херния, коремни органи (най-често черва или голямото було)  преминават през т.нар. ингвинален канал. Ингвиналният (слабинен) канал е нормална анатомична структура - канал с дължина около 4-5 см, който съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. При определени обстоятелства, стените на този канал са с намалена здравина и част от органите на коремната кухина преминават през него. Това може да доведе до болка и невъзможност за връщането на коремното съдържимо – възможни са увреди на чревната стена, налагащи спешна оперативна интервенция. 

Заболяването се среща и при двата пола, като честотата е 10 пъти по-висока при мъжете. Може да е вродено или да се развие на някакъв етап от живота.

Хернията не търпи обратно развитие и с времето става по-голяма. 

Какви са симптомите за появата на херния? Какви признаци за херния има?

• Херниите се появяват най-често в слабинната (ингвинална) област – ингвинална херния; в пъпния пръстен – пъпна или умбиликална херния; на мястото на предходни оперативни интервенции – постоперативни хернии (херния след операция).
• Хернията се разпознава лесно. Обичайно пациента забелязва подутина, която се прибира в легнало положение или при натиск с пръсти. Други симптоми при херния са болка и тежест в слабинната област при вдигане на тежки предмети, физическо усилие, кашлица или продължително стоене в изправено положение. 
• Болката може да е внезапна и остра или тъпа и засилваща се към края на деня
• Силна продължителна болка, поява на подутина, която не се прибира при натиск, зачервяване на надлежащата кожа, повръщане  - при появата на тези признаци има голяма вероятност хернията да е инкарцерирана (заклещена херния).

Какви са  причините за поява на  херния?     

Коремната стена има естествени слаби зони. Херния може да се развие в тези или други области, поради силно напрежение върху коремната стена, стареене, увреди от различно естество, стар разрез или вродена слабост. Всеки може да се развие херния на всяка възраст. Повечето хернии при децата са вродени. При възрастните, вродена слабост или физическо усилие от вдигане на тежко, персистираща кашлица, затруднения при дефекация или уриниране могат да причинят отслабване на коремната стена.

Какви са възможните методи за лечение на херния?

• Използване на колан за херния – не лекува дефекта, използва се само когато има абсолютни противопказания за хирургично лечение
• Конвенционална (отворена) херниопластика – прави се разрез 8 – 10 см в слабинната област, като се разединяват кожа и подкожие и се достига до нивото на дефекта. Той може да бъде възстановен само със собствени тъкани или с имплантиране на синтетична мрежа (херниално платно). Операцията може да бъде  извършена с локална, спинална или обща анестезия.
•  Лапароскопска херниопластика – през 3 малки разреза (0,5 - 1 см) на коремната стена се поставят троакари. В  коремната кухина се вкарва тънък лапароскоп ( малък телескоп), свързан с камера и два работни инструмента. Методиката позволява оглед на цялата задна повърхност на коремната стена и всички зони в които потенциално могат да се появят хернии. Отслоява се перитонеума (ципата, покриваща коремната кухина), обработва се херниалния дефект и се поставя голямо 15/14 см синтетично платно, което се фиксира със специален инструмент – такер. 

Какви са предимствата на лапароскопска операция на херния?

• Покриване на всички възможни херниални отвори в съответната половина
• При двустранни хернии и двата дефекта могат да бъдат коригирани  с една лапароскопска операция
  
• При рецидивни хернии се работи в друг, анатомично непроменен от оперативна интервенция план
• По-добър козметичен ефект
• По-слаба следоперативна болка
• По-кратък болничен престой
• По-ранно възстановяване на обичайната физическа активност
• По-ниска честота на раневи усложнения

Вашият случай подходящ ли е за лапароскопска херниопластика?

Само след обстоен преглед вашият хирург може да определи дали вашият случай е  подходящ за лапароскопска хирургия. Процедурата може да бъде технически невъзможна при предходни големи коремни операции или при тежки заболявания на дихателната и сърдечносъдовата система.

Подготовка за безкръвна операция

• В повечето случаи не се налага пренощуване в болницата, така че вероятно ще сте у дома още вечерта след операцията
• Предоперативна подготовка включва кръвни изследвания, рентген на бял дроб,  ЕКГ и преглед от специалист по вътрешни болести.
• След като Вашият хирург обсъди с Вас потенциалните рискове и ползи от операцията, ще трябва да заявите писменото си съгласие за операцията.
• Препоръчително е да се изкъпете вечерта преди операцията и да обезкосмите зоната, в която ще се работи
• Желателно е в деня преди операцията да приемете препарат за почистване на дебелото черво след консултация с Вашия хирург.
• След полунощ в нощта преди операцията, не трябва да ядете или пиете нищо, освен лекарства, които Вашия лекар Ви е казал, че са допустими.
• Лекарства като аспирин, антикоагуланти, противовъзпалителни лекарства (противоартритни лекарства) и витамин Е, ще трябва да бъдат временно спрени за няколко дни до една седмица преди операцията.
• Не пушете няколко дни преди операцията

Какво да очаквате след лапароскопска операция на херния?

• След операцията, ще бъдат прехвърлени в стая за възстановяване, където ще сте под наблюдение за 1-2 часа, докато не сте напълно будни.
• След като сте будни и можете да ходите, ще бъдете изпратени вкъщи.
• След всяка операция по повод херния, можете да очаквате слаба болезненост най-вече през първите 24 до 48 часа.
• След лапароскопска херниопластика Вие ще се върнете към обичайния си ритъм на живот за изключително кратко време. 
• Планирайте си време за контролен преглед в края на втората седмица след операцията

Какви са възможните усложнения?

• Всяка операция може да бъде свързана с усложнения. Основните усложнения на всяка операция, са кървене и инфекции, които са необичайни след  лапароскопски операции.
• Затруднено уриниране след операцията не е необичайна и може да се наложи временно поставяне на уретрален какетър
• След всяка операция по повод ингвинална херния има минимален риск от рецидив на заболяването. Средната честота е около 10 %. В специализираните клиники този процент при конвенционални операции е 1-4 %, а при лапароскопски операции – под 1%. 

Кога да се обадите на вашия лекар?

     Незабавно се обадете на Вашия хирург при появата на който и да е от следните симптоми:

• Трайно повишена телесна температура > 39о
• Кървене
• Подуване на корема или в областта на слабините
• Болка, която не се повлиява от обезболяващи медикаменти
• Поява на гадене и повръщане
• Невъзможност за уриниране
• Студени тръпки
• Упорита кашлица и задух
• Натичане на гной от раната/раните
• Зачервяване около някои от  разрезите, които стават по-интензиви и големи
• Не сте в състояние да приемате твърди храни и течности

 Имате още въпроси?

Обадете ми се!

д-р Антоний Филипов